Уртикарията (копривна треска) е характерен алергичен обрив, който се появява внезапно и е придружен от силен сърбеж и типични кожни лезии, известни като уртики. Уртиките представляват участъци от кожата с оток, които са бледи в центъра и червени по краищата. Размерът и формата им варират, като могат да се появят поотделно, на групи или да обхванат големи участъци от кожата. Основната им характеристика е, че изчезват бързо, обикновено в рамките на няколко минути до 24 часа, без да оставят трайни следи по кожата. Уртикарията може да се появи навсякъде по тялото или да остане локализирана в определена област за известно време, например по крайниците или торса. В почти половината от случаите тя е придружена от ангиоедем.

В зависимост от протичането си уртикарията може да бъде остра, когато симптомите се появяват внезапно и отшумяват в рамките на часове или дни, или хронична, когато кожните лезии се появяват и изчезват многократно за продължителен период от време. Приблизително 15–25% от населението ще преживее епизод на остра уртикария в някакъв момент от живота си, без това непременно да означава наличие на алергия. В около 3% от случаите уртикарията може да стане хронична и да продължи месеци или дори години, с периоди на обостряне и ремисия с различна интензивност. Уртикарията се причинява от освобождаването на хистамин от мастоцитите в кожата. Тези клетки могат да бъдат активирани от различни фактори. При класическа алергична реакция алерген (например храна или лекарство) се свързва със специфични антитела (IgE) на повърхността на мастоцитите, което предизвиква освобождаването на хистамин и други вещества, отговорни за алергичната реакция. Активирането на мастоцитите обаче може да се осъществи и чрез механизми, които не са свързани с алергия.

 

Често срещаните провокиращи фактори за уртикария включват храни като ядки, ракообразни, риба, яйца, мляко, соя, пшеница и храни, богати на хистамин (например ягоди, скариди, омар, сирене и спанак). Освен това ужилвания от насекоми (като оси и пчели), консерванти и латекс, лекарства като антибиотици, аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства и опиоиди, както и въздушно пренасяни алергени, като домашни прахови акари, котки, кучета и полени, могат да предизвикат уртикария. Физически фактори като студ, слънчева светлина, вибрации, физическо натоварване, вода и натиск също могат да провокират симптоми.

Уртикарията може да се прояви самостоятелно или като част от генерализирана анафилактична реакция, придружена от симптоми, засягащи множество органи и системи. Хроничната уртикария обаче обикновено не се причинява от алергии. Инфекциите или съчетанието от инфекции и лекарства са чести причини за остра уртикария, особено при децата. За разлика от нея, хроничната уртикария обикновено е с автоимунен произход, а стресът изглежда е важен фактор, който може да предизвика или да влоши симптомите.

Диагностиката е от съществено значение както при острата, така и при хроничната уртикария, за да се установи основната причина. Лечението обикновено включва антихистамини, а в по-тежките случаи, когато те не са достатъчни, могат да се използват специализирани моноклонални антитела или имуносупресивни лекарства.