Ангиоедемът представлява локализиран оток, който засяга по-дълбоките слоеве на кожата (подкожната тъкан) и лигавиците (подлигавичните тъкани). Най-често се проявява по устните и клепачите, а по-рядко може да засегне дланите, ходилата, езика и увулата (мъжеца). Този оток може да възникне като част от анафилактична реакция, придружена от други симптоми, като подуване на лицето (устните и клепачите). Най-опасната форма на ангиоедем е отокът на ларинкса, който, ако не бъде лекуван незабавно, може да бъде животозастрашаващ. Ангиоедемът може да се прояви и едновременно с остра или хронична уртикария. В този случай той се причинява от освобождаването на хистамин, подобно на уртикарията, но не е придружен от сърбеж и обикновено продължава по-дълго – най-често 1–2 дни.

Съществуват два вида ангиоедем: наследствен и придобит. При наследствената форма отокът може да се появи и в други части на тялото или дори във вътрешни органи, като червата. Характерна особеност е, че той не се повлиява от антихистамини или кортикостероиди и продължава значително по-дълго в сравнение с другите форми на ангиоедем. Причината е дефицит на протеина C1-инхибитор (C1-INH), който регулира активирането на кининовата система, системата на комплемента и кръвосъсирването.

При придобитата форма дефицитът на C1-INH е вторичен и обикновено е свързан с хематологични злокачествени заболявания. Подобно на наследствения ангиоедем, придобитият ангиоедем може да причини опасен оток на ларинкса, но подходът към лечението му се различава от този при алергичните причини.

Поради сериозността на ангиоедема точната диагноза е от съществено значение, за да може пациентът да разбере конкретната причина за състоянието и да получи подходящо лечение.