Алергичният ринит е най-често срещаната форма на хроничен ринит и засяга 10–20% от населението. Той представлява значим социален и икономически проблем. Причинява се от излагане на алергени, при което контактът с тях предизвиква локална алергична реакция при сенсибилизираните хора. Тази реакция води до характерните симптоми на алергичния ринит.

Симптоми на алергичния ринит

Кихане: Често се причинява от алергени в затворени помещения, като домашни прахови акари, гъбички, насекоми (хлебарки) и животински пърхот. Тази форма на алергичен ринит обикновено е хронична, като симптомите се засилват през зимните месеци поради недостатъчното проветряване. Водниста хрема: Свързана е с външни алергени, като полени и гъбички, и се появява през определени периоди от годината. Например полените от дърветата през пролетта (февруари–май), тревните полени (май–юли), плевелите (юли–септември) и гъбичките (юли–ноември). Сърбеж: Появява се в носа, а понякога и в небцето, гърлото и ушите. Запушване на носа: Затруднено преминаване на въздуха през носа. Общи симптоми: Умора, неразположение, главоболие и др. Алергичният ринит често съществува едновременно с алергичен конюнктивит и алергична астма, като влияе върху качеството на живот, съня, работата и социалните дейности.

 

 

 

Продължителност и тежест на симптомите
Симптомите могат да бъдат временни, ако алергенът бъде отстранен, или да продължат дни, месеци или през цялата година, с периоди на обостряне и ремисия. Тежестта им зависи от степента на излагане на алергена. Когато алергичният ринит не се лекува, симптомите се влошават и може да настъпи хронично увреждане на носната лигавица вследствие на продължителното възпаление.

Диагностика на алергичния ринит
Симптомите на алергичния ринит могат да наподобяват тези на други видове ринит (инфекциозен, дразнещ или вазомоторен). Диагностиката включва:

• Медицинска анамнеза: Симптоми, продължителност и сезонност.
• Клиничен преглед на носа.
• Алергологични изследвания: Установяват дали има алергична сенсибилизация и дали тя е свързана със симптомите. В редки случаи алергичен ринит може да съществува и при отрицателни тестове (локален алергичен ринит).

---

Лечение на алергичния ринит
Лечението се основава на избягване на причиняващия алерген или намаляване на излагането на него, съгласно медицинските препоръки. Ако избягването на алергена не е възможно, съществуват два подхода:

1. Симптоматично лечение: Контролиране на симптомите с антихистамини, интраназални кортикостероиди и други средства. Това лечение е ефективно, но трябва да се прилага, когато се появят симптомите.
2. Причинно лечение (имунотерапия): Целта е да се прекрати сенсибилизацията към алергена. Успехът зависи от възрастта, продължителността на заболяването и броя на алергените. За много пациенти това е най-доброто дългосрочно решение за контрол на алергичния ринит.