Астмата е заболяване на дихателната система, причинено от възпаление на стените на дихателните пътища (бронхите), което води до стесняването им и тяхното свиване (бронхоспазъм). Това стеснение може да бъде постоянно или периодично, а симптомите варират от леки, като умора и кашлица при смях или физическо натоварване, до по-тежки, като упорита кашлица, затруднено дишане, хрипове и силен задух. Диагнозата обикновено се поставя лесно чрез спирометрия.

Астмата е хетерогенно заболяване, което означава, че възпалението на дихателните пътища може да бъде причинено от различни фактори. Поради това се разграничават различни фенотипове на астмата, като алергична и еозинофилна астма. При съмнение за заболяването първоначалната диагностична оценка включва спирометрия за потвърждаване на диагнозата, последвана от определяне на вида астма, тъй като всеки тип изисква различен терапевтичен подход. При алергична астма е от съществено значение да се установят причиняващите алергени, за да може лечението да бъде правилно адаптирано чрез избягването им или чрез имунотерапия.

Алергичната астма е най-често срещаната форма на астма. Може да се появи във всяка възраст, но е по-честа при деца и млади хора, като средната възраст на поява е 15,8 години. Често е свързана с фамилна обремененост, повишени общи нива на IgE и еозинофилия, въпреки че тези характеристики сами по себе си не са достатъчни, за да я разграничат от другите видове астма. В нашата страна повечето пациенти страдат от лека до умерена астма, докато малък процент развиват тежки форми. Обикновено обострянията настъпват при излагане на алергени, например полени през сезона на цъфтеж. Хората, чувствителни към целогодишни алергени, като акари от домашния прах или гъбички, изпитват симптоми през цялата година или в периоди с повишена концентрация на алергени. Астмата, предизвикана от физическо натоварване, е по-честа и протича по-тежко при пациентите с алергична астма.

 

Алергичната астма често съществува едновременно с други състояния, като ринит, риносинуит и гастроезофагеална рефлуксна болест, като ринитът е най-честото съпътстващо заболяване. Съвместната поява на тези състояния е довела до концепцията, че горните и долните дихателни пътища образуват единна система („заболяване на единните дихателни пътища“). Проучванията показват, че 64% от хората с астма страдат и от алергичен ринит, докато 20% от хората с алергичен ринит имат и астма.

Диагностиката на алергичната астма включва подробна медицинска анамнеза за оценка на симптомите и възможните провокиращи фактори. Спирометрията и, при необходимост, оценката на бронхиалната хиперреактивност потвърждават диагнозата. Ако се установи астма, алергологичните изследвания чрез кожни прик-тестове или измерване на специфични IgE антитела в кръвта помагат за идентифициране на причиняващите алергени. От съществено значение е положителните резултати да бъдат съпоставени със симптомите на пациента, за да се потвърди алергичният произход на заболяването.

Лечение Лечението на алергичната астма има за цел да контролира симптомите, да поддържа нормалната физическа активност и да предотвратява обострянията или трайните увреждания на дихателната система. То включва лекарства за дългосрочен контрол и медикаменти за бързо облекчаване на симптомите, като инхалаторните кортикостероиди са основен терапевтичен избор. Лечението се адаптира според отговора на пациента и се преоценява редовно. Контролът на факторите на околната среда, например чрез избягване на алергени или имунотерапия, играе ключова роля в овладяването на заболяването. Имунотерапията е особено полезна в случаите, когато избягването на алергените е невъзможно, тъй като намалява сенсибилизацията към нови алергени и оказва благоприятно влияние върху развитието на заболяването. Тя обаче има допълваща роля и не замества медикаментозното лечение.