Терминът „дерматит“ се отнася до възпаление на кожата, което причинява зачервяване, сърбеж или лющене. Една от формите е контактният дерматит, който възниква при контакт на кожата с определено вещество. Това вещество може да бъде алерген, предизвикващ алергична реакция, или дразнител, който причинява директно увреждане на кожата. Съществуват два основни вида контактен дерматит: иритативен и алергичен.

Иритативният контактен дерматит е най-често срещаната форма и представлява около 80% от случаите. Той възниква, когато кожата е изложена на вещества, които я дразнят химически, механично или физически, като увреждат естествената ѝ защитна бариера. Тази форма обикновено се причинява от ежедневни продукти, като сапуни и почистващи препарати. Въпреки че всеки може да развие иритативен дерматит, хората с предшестващи кожни заболявания или суха кожа са по-уязвими. От друга страна, алергичният контактен дерматит възниква, когато кожата влезе в контакт с алерген, който активира имунната система и предизвиква възпаление. Този вид може да бъде провокиран от алергени като никел в бижутата, парфюми и козметични продукти, както и от вещества като каучук или химикали, съдържащи се в обувките. Някои лекарства, като хидрокортизон, антибиотици и бензокаин, също могат да причинят алергичен контактен дерматит. В определени случаи причина могат да бъдат и перилните препарати.

Острата фаза на контактния дерматит се характеризира със силен сърбеж, зачервяване и малки мехурчета, които могат да се спукат и да отделят течност. Ако състоянието стане хронично, кожата може да стане суха, лющеща се и да промени своята текстура или цвят. Обривът обикновено е ограничен до участъците от кожата, които са били в контакт с алергена, но може да се разпространи и към други области, ако алергенът бъде пренесен там, например чрез ръцете.

Обривът обикновено се появява между 12 и 48 часа след излагането на алергена, въпреки че в някои случаи реакцията може да бъде забавена и да се прояви до две седмици по-късно. В редки случаи обривът може да продължи месеци или дори години, което затруднява установяването на причината за реакцията.