Атопичният дерматит, известен още като атопична екзема, е хронично, рецидивиращо възпалително заболяване на кожата. Това е много често срещано състояние, което засяга приблизително 20% от децата и 2–8% от възрастните. Обикновено се проявява в кърмаческа или ранна детска възраст и в повечето случаи отшумява преди настъпването на юношеството. Въпреки това значителна част от възрастните могат да развият заболяването за първи път на по-късен етап от живота си.

Причините за атопичния дерматит са комплексни, тъй като заболяването е свързано с взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда. Това взаимодействие води до проявата на различни клинични форми на заболяването. Въпреки че точният механизъм не е напълно изяснен, се смята, че той включва нарушена функция на кожната бариера, отклонения в липидния метаболизъм на епидермиса и повишена чувствителност на имунната система към алергични реакции. Това води до свръхпроизводство на имуноглобулин Е (IgE) срещу различни алергени, без непременно да се развият клинично проявени алергични заболявания. Протичането на атопичния дерматит е хронично и се характеризира с периоди на ремисия и обостряния с различна тежест. По време на ремисия кожата е суха и грапава, с лек сърбеж, докато при обостряне се появяват силен сърбеж, зачервяване, малки мехурчета и понякога отделяне на секрет. Без лечение възпалението може да се засили и да доведе до разраняване на кожата. При кърмачетата лезиите обикновено се локализират по лицето, докато при децата често се появяват в кожните гънки, например зад коленете, в областта на лактите, китките и шията. Рецидивите често се предизвикват от дразнещи фактори като студ, пот, прах, триене и стрес. Сърбежът води до разчесване, което уврежда външния слой на кожата и позволява на дразнителите и алергените да проникнат в нея. Това допълнително засилва възпалението и създава порочен кръг от сърбеж и разчесване, който често се влошава през нощта.

 

Атопичният дерматит често е първата проява на алергични заболявания, като по-късно могат да се появят и други състояния, например хранителна алергия, ринит и астма. Това обаче не означава, че всички деца с атопичен дерматит ще развият други алергии. Алергологът оценява възможната алергична сенсибилизация и връзката ѝ с протичането на заболяването. Въпреки че при много деца кожните тестове или RAST тестовете показват положителни резултати, това не означава непременно наличие на клинично проявено алергично заболяване. Важно е да се избягват ненужни хранителни ограничения, когато няма ясни медицински показания.

Правилното информиране и обучение на пациентите или родителите относно естеството на заболяването са от съществено значение. Овлажняването на кожата е основен елемент от лечението, а правилната употреба на локални или системни медикаменти помага за ефективния контрол на заболяването. Сътрудничеството и доверието между лекаря и пациента допринасят за подобряване на качеството на живот, намаляване на обострянията и своевременно овладяване на евентуални съпътстващи алергични състояния.

Лечение Лечението на атопичния дерматит има за цел да контролира симптомите, да предотвратява обострянията и да подобрява качеството на живот на пациентите. То се основава на комбинация от подходи, включващи грижа за кожата, медикаментозно лечение и избягване на провокиращите фактори. Хидратацията на кожата е основата на лечението и най-важната стъпка за поддържане на функцията на кожната бариера. Препоръчва се редовната употреба на специални хидратиращи продукти (емолиенти), които предотвратяват сухотата. Те трябва да се нанасят непосредствено след къпане, за да се задържи влагата в кожата. При обостряне се използват локални противовъзпалителни лекарства, като кортикостероиди или инхибитори на калциневрина (например такролимус и пимекролимус), за контролиране на възпалението и сърбежа. Локалните кортикостероиди се избират според тежестта на заболяването и зоната на приложение. Употребата им трябва да се проследява от лекар, за да се избегнат нежелани странични ефекти.